Вече шеста година уча в този университет и все си мислех, че съм му свикнал и, че няма с какво да ме изненада. Да ама не, от време на време се случва нещо, което успява да ми докаже, че аз всъщност нищо не съм видял. И че в университета има далеч по-големи тъпотии от колкото аз мога да си представя. В момента уча в една магитърска програма с гръмкото име “Компютърни технологии в сигурността и отбраната”. Записах се в началото на този семестър в нея, това е втората събота в която имаме лекции. И така, курсът се казва “SCTM230 Научноизследователска практика – Модели на базата на SIMULINK”. Първата лекция беше досадно, дълго, приспивно въведение в MATLAB, нещо от типа – “Това тук колеги е главният прозорец на MATLAB, ако цъкнем тук с левия бутон на мишката ще стане X, ако цъкнем там ще се случи Y”. Втората лекция започна също толкова бавно и мудно, припомняйки неща, които всеки човек учил поне малко информатика и програмиране е чувал многократно. Тъкмо преподавателя беше започнал бавните си обяснения за това как се вкарват матрици в MATLAB и пристигна един закъснял колега. Компютърът до мен беше свободен и той седна на него. Не го бяхме виждали, защото не беше идвал на предната лекция. Пусна си компютъра и преподавателя го накара да си направи директория, където ще си записва файловете на MATLAB. Разбира се на предната лекция ни беше обяснено подробно колко е полезно ние да си имаме директория, в която да си пазим файловете. Колегата обаче разби всичко детско в мен с въпроса – “Ама как става това?”. Реших, че нещо не съм разбрал какво ме пита, но след уточняващия въпрос грешката се оказа вярна – имаме си колега, който незнае как да си направи директория в Windows. Какво да го правя? Направих му директория. Лекцията продължи, колегата не спря да ме пита за какви ли не неща, направи всички възможни грешки, които можеше да направи.

1
2
3

>> A = [1 2 3]
>> b = 2
>> C = A*b