My Shiny Weblog!

Ще използвам днешния капиталистичеко-католическо-алкохолически празник за да направя едно важно съобщение. Започвам благотворителна кампания, набираща средства за погасяване на моите задължения към различни питейни заведения в столицата. Както всички знаем, писането на блог, който обръща внимание на различни житейски проблеми е на моменти трудно, неприятно и депресиращо занимание. За компенсиране на тези негативни влияния, аз често пия бира – в тесен приятелски кръг, най-често в Халбите. От днес давам уникалната възможност, на всеки който желае, да се включи в отглеждането на един български блогър – писач, драскач, оплаквач, пияч, freelance програмист, wifi хакер, мрежар, планинар, песимист и атеист. В сравнение с пострадалите от земетресението хайтянчета, гладните сомалийчета, болните индийчета и изоставените циганчета – хората като мен са малко. Дори може да се каже, че са изчезващ вид. А има и друга важна разлика – гореизброените хора са значително по-нуждаещи се от мен. Лошото е, че колкото и пари да им даваме, те трудно ще се оправят, а има опасност да станат още повече и още по-нуждаещи се. Моите нужди са далеч по-скромни – вместо да ме изхранвате, лекувате или да ми строите къща – достатъчно е само да ме напивате. А това отнема едва около 3-4 бири, 2-3 пъти в месеца. Даряването на пари за моята благотворителна кампания НЕ изисква дори изпращането на SMS на кратък номер. Заради мен няма да ви спрат на улицата или да прекъснат любимия ви сериал по телевизията. Достатъчно е да оставите парите в буркан сметката, използвайки този линк или банера в дясно. По този начин вие ще направите едно уникално добро дело, с което може да се похвалите на своите приятели, близки и роднини. Дори една стотинка от дарените от вас пари няма да бъде платена, като данък на държавата или като такса на мобилен оператор. В случай, че буркана събере повече пари, от колко съм в състояние да изпия, те ще бъдат използвани за купуване на различни хардуерни играчки (като тези или тези например). Чувствайте се свободни да изпращате адреса на моя буркан на всякакви богати хора и организации. Това включва богатата ви пралеля в САЩ, която в момента си пише завещанието. Както и на нигерийските престолонаследници, от които често получавате поща.

Днес имах нещастието да вися половин ден на митницата. За съжалние, след писанията на Еленко по въпроса, там нищо не се е променило. Обслужването на едно гише е мит, с който Дянков замаза положението. По последни сведения на едно гише се обслужват “само някои пратки от Европа”. Всъщност гишетата, през които минах са два пъти повече, от тези през които минах миналата пролет. Това се дължи на великата нова простотия наречена EORI номер. За незнаещите – това е един уникален номер, който започва с буквите “BGB”, после идва ЕГН-то на човека и накрая има ZZZ1. Има еднократен и постоянен EORI номер. Добре, че беше една кака в коридора, да ме светне да си взема постоянен. След като вече имам такъв, обещаха ми, че следващия път, броя на гишетата през които ще минавам – ще бъде същия като миналата година. Естествено аз не вярвам да подобни обещания. Интересната ситуация в моя случай се оказа друга – стойността на пратката. Служителите в пощенстата станция, ми обясниха, че митническата декларация, попълнена от подателя не била официален документ. Това беше достатъчен повод да им вдигна скандал. Човек не очаква, че намирайки се на митница, митническата декларация – единствения документ с който се очаква да работи една митница, нямало да бъде призната за официален документ. Да плашиш митничар със скандал е еквивалентно на плашенето на куче с кокал. Ефектът е нулев. Привикаха ме в задната стаичка, да отворим заедно пратката, и да търсим фактура в нея. По пътя ми обясниха, как лошите американци имали навика да лъжат в декларациите, и за това само фактурите важали. Обясних им, че фактура вътре няма, но те все пак претърсиха пратката. След като, както им бях казал, фактура вътре не намериха – започнахме преговори. Митничарката ми поиска “разпечатка от сайт”, където пишело стойността на продажбата. Аз заявих, че разпечатката от сайт не е официален документ, и попитах дали съм длъжен да им дам такава. Тя отказа да ми отговори – драсна нещо на хартията ми, фръцна се и излезна. Пратиха ме за EORI. След като минах цялата процедура, отидох в сградата на митницата – да си освободя пратката. Този път ме пое друг митничар, той обясни, че аз съм длъжен да му представя “разпечатка от сайт”, с която да докажа цената на пратката. Значи оказа се, че “разпечатката от сайт” е официален документ в митницата, а митническата декларация на подателя не е. Човекът отказа да обясни от кой сайт трябва да е разпечатката, както и какво трябва да има в нея. Върнах се в офиса, пуснах една разпечатка от PayPal плащането и му я отнесох. Оказа се, че докато ме е нямало дискетата с моята митническа декларация, тази нашенската, за която преди това платих 8 лв. се е счупила. Каката на гишето демостративно я удари няколко пъти в бюрото, но и това не помогна. Понеже имаше 5 минути до официалния край на работнотно време – пратиха ме на “мисия невъзможна” да издиря лелката с декларациите и да я накарам да ми запише нова дискета. Тичайки по коридорите успях да я хвана, обясних й на кой компютър предната лелка ми е написала декларацията, тя седна на него и бързичко успя да произведе нова дискета (УРА!). Докато я записваше, тя ми сподели съкровенните си чувства – “абе как при нас все се четат, пък при онези нещастници са все счупени”. Втората дискета се прочете. Освободиха ми практата и всичко мина успешно. А какъв е морала от цялата работа?

Всеки пазарувал в Ebay знае, че купувача може да каже на продавача да напише по-ниска стойност в митническата декларация. Сега обаче това не е достатъчно. Ако искате да не плащате пълното ДДС е необходимо:

• Казвате на продавача да напише желаната от вас стойност в декларацията и да не слага PayPal разпечатка в пакета
• Плащате и си записвате PayPal плащането, като HTML файл, редактирате го – да пише желаната от вас стойност и го разпечатвате
• Отивате на митницата с разпечатката и си освобождавате пратката

Имайте предвид, че освен върху стойността на пратката, вие сте длъжни да платите ДДС и върху разходите за транспорт. От това няма как да спестите. Хубавото е, че ако решите да лъжете за другата стойност няма никакъв начин да ви хванат – отговорност за съдържанието на пакета и съдържанието на митническата декларация носи продавача. Разпечатката, която представяте не е официален документ, защото не съдържа ваш подпис и/или печат. Нещо повече – тя не съдържа ничий подпис и/или печат. Митницата не може да провери дали в PayPal има такава транзакция, защото PayPal е американска корпорация, с която митницата няма връзка. Нещо повече – PayPal не е банка, съответно не работи по банковите закони и не е длъжна да предоставя информация за своите клиенти на каквито и да било институции, в частност на българските митници. Те също така не могат да докажат, че съдържанието на вашия пакет има някаква различна, конкретна стойност, от тази която вие им представяте. В заключение ще кажа това, което всеки ходил на митницата знае – бюрокрацията се е увеличила, безсмислените разкарвания по гишета също. Сигурността обаче е същата, както преди можеше да се лъже – и сега може да се лъже. И който иска ще лъже – и с право. Както се вижда плащането на данъци, сметки и такси не води до повишаване качеството на живот в страната.

Из статия на dnes.bg:

От ГДБОП са задържали опасен педофил при спецакция в София.

От МВР съобщават, че в иззетия му личен компютър са открити много порноснимки на малолетните му жертви.

По първоначални данни 39-годишният криминално проявен Р. Р. набирал жертвите си от популярни сайтове за запознанства.

Той се представял за млада жена, която е загрижена за малките момичета, сърфиращи в интернет, и им обяснявал, че могат да станат жертва на педофили.

Така печелел доверието им, придобивал личните им данни, после започвали разговори чрез Скайп.

Убеждавал ги да се разсъбличат пред уебкамерата, след което ги принуждавал да извършват сексуални действия под страх, че ще бъдат изнасилени, а неприличните им снимки ще бъдат публикувани в интернет.

Антимафиотите започнали работа по случая след подаден сигнал в Националния център за безопасен интернет, където майка на 13-годишно момиче се оплакала, че детето й е станало обект на сексуално насилие в интернет.

При ареста Р. Р. е направил пълни самопризнания, изразил е и съжаление за извършеното.

Срещу него е образувано досъдебно производство, наложена му мярка за неотклонение “задържане под стража” за 72 часа от прокуратурата.

Темата за “педофилите в Интернет” е много актуална и модерна. Очевидно от dnes.bg не са пропуснали случая да яхнат вълната. За съжаление, тази статия звучи абсурдно от гледна точка на здравия разум. Ако дефинираме педофилията, като някакво ментално заболяване – желание за извършване на сексуален акт с деца – няма как, тя да бъде престъпление. Както не може да е престъпление, да сте болни от грип например. Престъпление в случая може да бъде нападението/изнасилването на деца. Такова престъпление този “опасен педофил” не е извършил. А какво всъщност е извършил този човек? Значи някаква майка, се оплакала в българска институция, че нейното 13 годишно момиче е станало обект на “сексуално насилие” в Интернет. Трудно ми е да си обясня какво означава “сексуално насилие” в Интернет. Сексуално насилие ли е, ако 13 годишно момиче изпрати голи снимки на 17 годишното си гадже? Или може би това е педофилия? Ами ако момичето е на 14 години – твърди, че е на 18, пък проекто-гаджето е на 20? Интересно е също така, какво означава да заплашиш някой с изнасилване в скайп. И аз обичам да си пиша с непознати в скайп, ако утре попадна на някоя 13 годишна девойка и изтърся някоя глупост в чата, това прави ли ме педофил? А дали утре ще цъфнат от ГДБОП на моята врата? Както често се слчва в България – не се решават истинските проблеми, а някакви техни симптопми.

Ако едно 13 годишно момиче има компютър, Интернет и скайп – нейните родители трябва да вземат мерки, и да я научат как се използват тези неща. Абсурдно е, човек да взема на сериозно заплахи, които му се случват там. Ако арестуваха хора за това, за всички глупости изговорени в IRC през годините, аз щях да съм в затвора доживот. За голите снимки и клипчета по камери – пак родителите са виновни. Когато купиш камера на детето си – най-напред трябва да го научиш как да я ползва безопастно. Щом 13 годишното момиче може без знанието на родителите да се снима без дрехи на уебкамерата – то може и много други неща. Например може да има три гаджета и да е преспала с повече мъже от майка си – родителите и това няма да знаят. А дали майката е обяснила що е то презерватив? Момичетата са достатъчно биологично развити на 13 години (физически, не умствено) и е абсурдно хората, които имат сексуални конакти с тях да бъдат класифицирани, като педофили. Ако същото момиче беше циганка и сега беше бременна в родилното, бащата предполагам нямаше да бъде “опасен педофил”.

За решаването проблемите на тийнейджърите в Интернет са необходими две неща – образование и контрол от страна на родителите. Всичко друго са глупости, ако всички хора говорещи с непознати по скайп и имащи порно клипове на компютрите си са “опасни педофили”, ГДБОП ще трябва да арестува половината мъжко население на страната.

Подкрепям напълно Еленко в борбата му срещу “разменната пощенска станция”. Това място трябва да се разруши с булдозери. Моите патила от пролетта са тук. Ако има някакъв начин да помогна – обаждайте се.

Традиционно предколедните седмици оставят трайна и дълбока следа в моята крехка психика. Някак си преживях и тази – нямам търпение да стане 6 януари и всичко да стане “нормално”. До колкото може да бъде нормално в България.

В началото на седмицата стана ясно, че са ни одобрили проекта за дигитализация на народната музика. Списъкът с одобрените проекти седи на сайт на Министерство на образованието:

РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНКУРС „НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ” („ТЕМАТИЧЕН КОНКУРС”) 2009

Треската на гръмките имена и главните букви не спира да тресе държавната администрация. Проблем в случая се оказаха по-малките букви, на края този документ:

Във връзка с актуализацията на бюджета на Фонд „Научни изследвания” финансирането на повечето проекти е силно редуцирано и авансовите суми на голяма част от проектите ще бъдат преведени през март, април и май 2010 г.

Казано с други думи – проекта ви е одобрен, ама пари ще ви платим малко и друг път. Още един типичен за българската администрация ход. Ако са одобрени малко проекти – може да смъмрят някой чиновник. Ако трябва да се финансират многото одобрени проекти – няма да има достатъчно пари, пак ще го смъмрят. За това решението е – одобряват се много проекти, на които са плащат по малко пари. Изключително мъдро, и доста по комунистически. Оказа се, че ще финансират проекта на 30%. Което си е чиста подигравка, при положение, че цяло лято се правим на счетоводители за да им представим точен финансов план. Сега финансовият план ще отиде в кофата за боклук, и седмици наред ще трябва да се прави нов финансов план, вместо да се работи по проекта. Какво точно да режем от проекта ще се решава в следващите дни. Естествено дори и да можем и да искаме да свършим цялата работа – няма да го направим. Това би означавало догодина да раздадат по 15% финансиране на проектите, понеже нали и така минава. Една добра идея, която ми дойде е с един Scheme скрипт да скрием 2/3 от нотите. Нормално е с 1/3 финансиране да дигитализираме 1/3 от нотите. След това ще кандидатстваме пак, за “дописване” на останалите. Лошото е, че това няма да впечатли никой от въпросните чиновници – прекалено са ограничени. А и за дребни суми става въпрос, и за един Мерцедес не стигат.

Аз съм човек, който изключително рядко излиза в София. Средно по три пъти в месеца ходя да пия бира в “Халбите”. Последното ми ходене (а не пиене) беше незабравимо. На отиване станах свидетел, за първи път в живота си, на сцената ръчно бутане на тролей. Шофьора излезе и заговори на трима канещи се да се натъпчат вътре младежи – “Баце, аре да ме бутнете малко”. Бутнаха го малко, и аз не знам как, май беше леко стръмно. Мотора заработи, тролея спря, за да могат да се качат момците бутачи. Не, че имаше място за тях вътре, ама нали бутаха. После потеглихме – пристигнах почти навреме. На връщането беше по-неприятно – тръгнах си по-рано с идеята да се прибирам с адски транспорт – голяма грешка. Качих се на тролей, който ме закара до ВМА и каза, че бил до там. Минаха пет деветки и нито една двойка. Накрая се качих на 9 и от последната спирка – пеша до вкъщи. Прибирането ми отне 2 часа и 30 минути, с бонус измръзване.

В петък се наложи да обикалям с кола перфектно изчистената столица. Явно съм от десетките хиляди хора със зрителни и ментални проблеми, на които им се привиждаха неизчистени улици. Няма значение, важното е, че кметицата не се е изненадала. И така, псувайки кметицата тръгнах към една нотариуска. По личната ми скала за най-омразни паразити в държавата, нотариусите се нареждат някъде между политиците и адвокатите, доста по-напред от счетоводителите. Преди време си имах работа с една нотариуска във Враца. Тя поне си движеше нещата лично, взе ми около 5 лева за един подпис. При тази пристигнах с голямо закъснение. Там имаше армия от издокарани кукли, които й вършеха работата, взе ми около 200 лева – пак за един подпис. Поне свършихме бързо. Псувайки нотариуската и кметицата се пибрах, за около 2 часа.

Емоциите са ми напълно достатъчни за тази година. Мисля да не излизам от вкъщи поне до 6 януари. Мога доста работа да свърша през празниците. От извесно време следя клипчетата на TheAmazingAtheist в YouTube. Много ме кефи този човек, успява артистично и правилно да интерпретира различни световни проблеми. Споделям напълно мнението му за Коледа.

Не познахте, това НЕ Е площад “Славейков”, само прилича на него. Това е едно от многото централни площадчета в центъра на Амстердам. На голямата снимка ясно се вижда, как изостаналите холандски търговци на книги са почерпили от челния български опит. Вечните кашони от банани “Chiquita” (и “Bonita”) се използват, както за столчета, така и за пренасяне на книгите от/към пазара. Приликите не спират до тук. Сгъваемите масички и паянтовите оранжерийни конструкции са друга запазена марка на площад “Славейков”. Естествено в близост до пазара има поне три книжарници, които със сигурност не се радват на такава посещаемост. Едната от тях е изцяло за книги на английски.

Едно от многото нови неща във FreeBSD 8.0 е поддръжката на ZFS. Друго такова е USB подсистемата в ядрото, тя е пренаписана с цел по-голяма гъвкавост. Аз изпробвах и двете, като минах един 500Gb USB хард диск на ZFS. Идеята на този диск е да бъде непрекъснато с мен, за да не си изгубя данните, ако решат да ми ограбват апартамента отново. Данните на него трябва да са криптирани, за защита от евентуална кражба на самия диск. При включване на диска в компютъра виждаме следното:

ugen2.2: <JMicron> at usbus2                                                                                                                 
umass0: <MSC Bulk-Only Transfer> on usbus2                                                                                                   
umass0:  SCSI over Bulk-Only; quirks = 0x0000                                                                                                
umass0:0:0:-1: Attached to scbus0
da0 at umass-sim0 bus 0 target 0 lun 0
da0: <StoreJet Transcend > Fixed Direct Access SCSI-2 device
da0: 40.000MB/s transfers
da0: 476940MB (976773168 512 byte sectors: 255H 63S/T 60801C)

Хубавото на новата USB система е, че ugen драйвера не пречи на останалите драйвери, не е необходимо да се прекомпилира ядрото за някои глупави принтери например. В случая диска излиза, като da0. Криптография в самата ZFS все още не е имплементирана. По тази причина за криптографията на диска ще използваме GELI. Инициализираме и закачваме криптирания диск:

# kldload geom_eli
# geli init /dev/da0
# geli attach /dev/da0

За разлика от повечето други файлови системи, в ZFS не работи просто върху някакъв дял от диска. За да си направим ZFS файлова система, трябва да имаме т.нар. zpool. Той представлява някакво множество от устройства, върху които искаме да разположим нашата файлова система. В нашия случай за zpool използваме единствено целия криптиран диск da0.eli. По принцип за zpool можем да използваме различни дялове от дискове, цели дискове, файлове, и т.н. Например от там можем да конфигурираме RAID или да ползваме даден диск, като кеш на група от други дискове. Както и много други интересни неща. Повече информация има в man zpool. Нашия zpool има уникално име, в случая backup:

# kldload zfs
# zpool create backup /dev/da0.eli

По този начин зареждаме ZFS модула в ядрото, създаваме и закачваме в /backup новия zpool. Можем веднага да започнем да го ползваме, като файлова система, записвайки файловете директно на него. Ако го направим обаче, няма да можем да използваме предимствата на ZFS. За това ще създадем три отделни файлови системи на него, за отделните машини, на които ще правим backup:

# zfs create backup/eddie
# zfs create backup/marvin
# zfs create backup/bistromath

Файловите системи са създадени и закачени по местата си. Вече можем да работим с диска. Това са три различни, файлови системи. Можем да им задаваме различни опции и да ги закачваме на различни места. Те обаче използват един и същи zpool, дисковото им пространство е споделено. Те имат динамично нарастване и намаляване – когато записваме файлове в тях, те вземат пространство от общия zpool, когато трием – връщат пространството в общия zpool. Ако решим, че ни трябва още пространство можем просто да добавим ново устройство в този zpool. Понеже данните от едната машина са много, а подлежат на компресия – задаваме опцията за компресиране:

# zfs set compression=gzip backup/bistromath

По този начин всички записани данни, след задаване на опцията ще бъдат компресирани. Данните на другата машина са важни – за това искаме да записваме по две копия:

# zfs set copies=2 backup/marvin

Естествено, това не е RAID1, в случая имаме само един диск. Ако искаме RAID1 трябва да го организираме на ниво zpool. Правенето на такова копие може евентуално да ни спаси от лоши сектори по диска. За проверка на интегритета на данните се използват контролни суми, които са пуснати по подразбиране на всички файлови системи – checksum=on. Пълен списък с опциите има в man zfs. За проверка състоянието на backup можем да ползваме:

# zpool status
  pool: backup
 state: ONLINE
 scrub: none requested
config:

        NAME        STATE     READ WRITE CKSUM
        backup      ONLINE       0     0     0
          da0.eli   ONLINE       0     0     0

errors: No known data errors

ZFS ни предлага най-различни и доста полезни опции, но за мен най-важното е решаването на проблема с фрагментацията на свободното дисково пространство. Поддръжката на ZFS в 8.0 се води за стабилна, но аз предпочитам да изчакам преди да започна да я ползвам навсякъде. Във версиите преди 8.0 се изискваше сериозен tuning на паметта на ядрото, за използване на ZFS. Това изискване вече го няма, но е препоръчително наличието на поне 2Gb RAM. Не успях да намеря достатъчно информация по темата за използането на GELI със ZFS. Може би този подход крие някакви проблеми?

В продължение на десетки години стандартизацията в областта на осветителните системи работеше чудесно. Когато на човек му изгореше някакъв компонент, можеше да отиде в магазина и да си купи нов такъв, запазвайки останалите компоненти на инсталацията. Да, обаче вече не е така. Преди повече от месец, както си седях в стаята ми гръмна лампата. След сваляне на полюлея се оказа, че е прегоряла изолацията на кабелите водещи към една от фасунгите. Елементарен проблем – сменя се кабела и всичко е наред, е да ама не. Китаеца е занитил кабела за фасунгата, а осветителното тяло се държи за тавана хванато през фасунгата. Псувайки китаеца реших, че вместо кабел ще трябва да купя фасунга и тръгнах да търся такава. Оказа се, че такава фасунга няма никъде, понеже не е стандартна. Друга не може да се хване в осветителното тяло, а дори и да се хване – няма как цялото тяло да се държи на нея. Благодарения на Великата китайска социалистическа революция, дивия български капитализъм и глупавите ЕС стандарти – отидох и си купих нов VitoLight полюлей, с три такива осветителни тела. Сега ще го монтирам него, а стария ще ми седи за резервни части. Когато след 1-2 години ми се скапе някоя фасунга, ще монтирам от старите. Като свършат “резервните части” и VitoLight изчезне от пазара – ще трябва да направя ремонт и да мина на друг вид осветителни тела. Къде е сега г-жа Кунева, да напише нов стандарт, да глоби печалбарите и да научи китайците да работят добре?

Феодалните старци, белите престилки и малките пици ще изядат главата Дянкова.

Оу шит, дъ юзърс ютилити сървисис райтс ар нот протектед ин Булгейриа.